4 юли 2007, blitz.bg, Интервю на Илиян АТАНАСОВ
- Вярно ли е, че благодарение на ваш криминален роман полицията залавя банда чеченски престъпници?
- Запознах се с група чеченци, които бяха наели съседна на моята вила край София. Постепенно се сприятелихме и почнахме да си гостуваме на по чашка водка. В един момент обаче заподозрях, че бизнесът им не е чист и започнах да ги проучвам. Месеци наред се криех в храстите, за да подслушвам какво си говорят насаме. От откъслечните им руски фрази по джиесемите подразбрах, че са организатори на наркоканал, който тръгва от Турция, през България и Македония за Западна Европа. Оказа се, че тоя канал е стар и през него минават половината от парите за издръжката на войната в Косово. Всички хора по тая престъпна верига бяха мюсюлмани- шиптъри, чеченци, турци, афганци...
Суровината идваше от Афганистан. И минаваше през Истанбул, където две солидни фамилии го преработваха в хероин. Докато пишех романа, разбрах, че полицията отдавна е в дирите на тия бандити и ги разработва. Книгата излезе и малко след това ченгетата разбиха наркоканала. Но чеченците изчезнаха яко дим. В един момент работата ни с МВР просто се засече и за малко да стана и аз подсъдима.
- Над 150 убийства на хора от подземния свят и нито един осъден килър. Съществува теза, че извършителите на тези убийства са чуждестранни наемници.
- Не бих казала, че всичките ни поръчкови убийци са от чужбина. Напротив - в България вече има много добри професионални убийци. Сред тях има и чужденци. Познавам един такъв, който в страната си е направил убийство. Укрил се в България. И тук ми се изповяда. Каза, че много му харесва у нас, защото законите ни не действали.
- С много престъпници ли се познавате?
- Да, разбира се. Но тези хора са мои информатори. С някои имам доста сериозни контакти. Каквото и да са сторили, аз не мога да ги издам. Пък и без доказателства няма как да ги осъдят.
- А полицията не ви ли натиска да им давате информация за отделни престъпници?
- Разбира се, че са искали, но също така знаят, че не могат да я получат. Преди години ми разбиха вилата, за да търсят една папка. Не мисля, че са били полицаи. По-скоро от една групировка. Но папката беше изчезнала. В нея имаше много ценна информация - документи, снимки. Бяха инсценирали обир. Нищо друго не беше откраднато, само разтурили и изтръгнали полилея от тавана.
- Как се промени престъпността в последните няколко години?
- Престъпниците еволюираха. Някогашните големи босове вече са тясно обвързани с властта. Първите групировки бяха силовите - тръгнаха с рекета, с контрабандата по времето на югоембаргото. Това бяха главно спортисти и уволнени полицаи. Над 1000 човека излязоха от системата на МВР. Освен тях - хора, които и преди 10-и си бяха престъпници, но дребни, след промените намериха условия да се разшетат по-мащабно. Докато обикновените хора, обхванати от надеждата, че най-после в България идва демокрация, скачаха по площадите, нашите герои си оправиха играта. Спечелиха първите милиони, създадоха си стройни организации. И когато по-умните сред тях, като Илия Павлов, създадоха бизнесимперии, започнаха да търсят и опора във властта. Хората с анцузите и бухалките постепенно минаха на маркови дрехи. Започнаха да пушат пури, да ходят с манекенки и лъскавите коли, да се явяват по светски партита. Дори участват в значими икономически форуми. Което означава само едно - те вече са влезли във висшите ешелони на държавата.
- Как спечелиха парите си българи, които днес са в класацията на най-влиятелните бизнесмени в Източна Европа?
- Парите им бяха дадени наготово - под формата на куфарчета. Много хора получиха подобни куфарни пари. Но малко от тях съумяха да ги завъртят и умножат. А впоследствие съумяха и да излязат на светло.
- В предпоследната си книга вие описахте Илия Павлов. Вярно ли е, че негови хора са ви звънели да ви заплашват?
- Да. В "Петата власт" действително описах Илия Павлов. Но в неговия образ бях вплела и черти на други родни мафиоти. Целта ми беше да нарисувам събирателния образ на БГ-мафията. Героят ми е бивш борец с няколко гънки в мозъка, който изведнъж става ВИП-персона на България. Лично Илия Павлов не ми се е обаждал. Но ми звъняха на няколко пъти подставени лица. Коя си ти ма, викат ми, че ще пишеш глупости за Илия Павлов. В тоя роман аз хващам мутрите в един нов момент. Те вече са се ояли, натрупали са пари. И сега стремежът им е към властта. Купуват министри, депутати, които да гласуват удобни закони. А някои от тях дори вече проявяват апетити за реално участие във властта. Героят ми от "Скандална тайна" дори се е прецелил в президентския пост.
- Много хора ли са се припознавали във вашите романи?
- Припознавали са се както мафиоти, така и полицаи. В книгата "Дни за любов и убийства" описах един виден антимафиот. Той в началото беше възторжен от това, че е станал герой на мой роман. Но като го прочел, казал: "Ама защо тя е написала, че съм дошъл от провинцията да се уча!? Аз си дойдох научен!" Бойко Борисов пък е герой на два мои романа. Той е такава харизматична и интересна личност, че е изкушение за всеки писател. Борисов носи много от характерните черти на човека, устремил се към властта днес. И от средите на МВР след всеки мой роман има по някой сърдит. Единствено Бойко Борисов и Георги Петканов проявиха мъжество. И въпреки някои негативни черти на литературните образи продължават да се наричат мои фенове.
- Какво е мнението ви за писателя Георги Стоев, информатора на Христо Калчев, който днес е автор на няколко книги?
- Преди една година Георги Стоев дойде при мен. Доведе го моя издател Огнян Младенов. Двамата почнаха да ме молят да пиша романите на Стоев. Той щял да разказва, а аз да пиша. Аз, разбира се, отказах, защото всеки писател си тежи на мястото и си има своя градинка, в която копае. Аз съм индивидуалист. Смятам, че всеки писател трябва с писането си да изразява своята позиция за нещата. Иначе Георги е умно момче. Мисля, че сам си ги пише.
- Бихте ли се ангажирали вие с писателско пророчество. Какво ни предстои?
- Предстои ни един доста тежък период. Но не ни чака апокалипсис. Няма да се върнем към онова идеалистично време преди 89-а година - времето на отворените врати и ключовете под черджетата. Но страната ни ще почне да се движи все пак по някакви правила. Престъпността няма да секне - не си правете илюзията, че тя ще бъде ликвидирана. Човечеството е закърмено с престъпност.
- Как се решихте да напишете най-скандалната книга от времето на социализма "Сивият дом"?
- Тая книга беше прощъпулника ми в писателския занаят. През 80-те години имаше един голям бум на женската престъпност. И мен, като криминален репортер, тая тематика ме заинтригува. Исках да си обясня защо се случва това. По онова време за криминални престъпления се пишеше много срамежливо. Считаше се, че престъпността не може да бъде тема на журналистиката. За да напиша "Сивият дом", влязох в Сливенския женски затвор. Така станах първият цивилен човек у нас, успял да проникне зад стените на затвор, без да е извършил престъпление. Гордея се и с това, че пробих табуто да се пише по тази тема. Влязох в килиите през 82-ра като редова пандизчийка, която чака присъдата си. Дори затворническата управа не знаеше, че съм журналист. Вкара ме една много смела жена, чието име няма да спомена, защото тия нарушения още имат давност. И всъщност само тя знаеше истинската цел на посещението ми. И само тя можеше да ме изкара от зандана на определената дата. Останалите затворнички от отряда ме разпитваха защо са ме опандизили и аз си измислях разни леки престъпления. Най-страшни бяха първите 5 минути след влизането ми, когато желязната врата на килията се затвори зад мен със зловещо скърцане. Помислих си: "Ами ако в тоя момент навън стане преврат, или жената, която ме вкара, почине...?!?" Само тя можеше да ме изкара оттам.
- Все пак коя е житейската история, която искрено ви потресе и никога няма да забравите?
- Най-ужасяваща беше историята на една майка, която умишлено отровила с гъби двете си деца. Страшно е да загубиш дете, а още по-страшно е ти да си убиецът. Самата аз съм загубила две деца - син на 31 години и момиченце, след раждането. Така че знам какво е болката да загубиш дете. Тая жена излежаваше максималната присъда за убийство тогава - 20 години. Но това наказание беше нищо в сравнение с наказанието на собствената й болка. По цели нощи виеше, скимтеше като смъртноранено животно. А отгоре на всичко останалите затворнички я избягваха. Защото и зад решетките има морални правила. Според тях крадлата е на по-високо ниво от проститутката, защото е запазила личното си достойнство. Най-големият грях там е убийството. А детеубийството - космическо престъпление!
- Завързахте ли приятелство с някоя от съкилийничките?
- В затвора много трудно се създават приятелства, освен ако не е по лесбийска линия. Там всички се овълчват. Но все пак се сприятелих с едно момиче, което излежаваше присъда за кражба. Реших да й помогна. Щом я пуснаха, я прибрах да живее у дома. Намерих й работа в завод "8-ми март" в София. Но в цеха станала кражба и обвинили нея. А тя си хвърлила престилката и напуснала обидена. Повече не я видях. По-късно разбрах, че пак откраднала нещо и отново я тикнали в затвора, където и родила.
