Интервю на Людмила Габровска от в. “Новинар”

Печат

- Госпожо Петрунова, наскоро излезе романът ви “Дни за любов и убийства”. И в него, както в повечето от предишните ви творби, основната тема е борбата срещу мафията. С какво този проблем привлича вашия итерес?

Когато подхванах тази тема - беше началото на деветдесетте години, тогавашният министър на вътрешните работи ме нарече фантазьорка, защото у нас нямало мафия. Животът, за съжаление го опроверга. Пред очите ни бе създадена истинска мафия, която се разви и усъвършенства значително по-бързо и по-ефективно отколкото икономиката, например . В един предишен мой роман нарекох мафията Петата власт, която по същество действа като първа. В “Дни за любов и убийства” аз проследявам топлата връзка между престъпни босове с хора на легитимната власт – министри, депутати, полицаи, магистрати. От тези взаимоотношения се родиха най-големите беди за народа ни – тоталното обедняване, пладнешкото обирджийство, абсолютната несигурност за живота и имушеството.


- По какво сегашните мафиоти се различават от тези, които се появиха след 10 ноември и вие ги описахте в романа си “Мафиотски романс”?

Вълкът козината си мени, но не и нрава си. Нашите мафиоти потвърждават тази стара истина. Изкочилите тогава от анонимността млади хора бяха груби, недодялани, действаха брутално, главно от позиция на силата. Повечето дойдоха от спортните среди и янцунгът беше нормалното им облекло, а бухалката - езикът за общуване. Днес те носят дрехи от най-реномираните модни къщи в света, движат се сред елита на обществото, участват в национални форуми, изказват свои мнения по важни обществени проблеми. А в действителност много от тях продължават да трупат пари по престъпен начин. Примерът с приватизацията под тезгяха е може би най-показателен. Но скоро той ще остане в миналото, защото на дневен ред идват далаверите с еврофондовете, а когато става въпрос за далавери те са най-силните.

- И смятате, че номерата им ще минат?

Ще ви отговоря с репликата на един от героите в“Дни за любов и убийства” – бивша мутра, превърнала се водеща фигура в икономиката, заемаща челно място в групата на най-богатите хора в страната: “Господин министре, след като съм платил изборната кампания на вашата партия, имам право да изисквам от вас и вашите хора…” Новите боляри, както аз наричам бившите мутри в елита на държавата, придобиха самочувствие на всемогъщи и недосегаеми, и както върви, няма да се учудя ако не политиците, а те опъват чадъри върху тях..

- Защо според вас се пускат на свобода престъпници, въпреки тяхната известна на всички противозаконна дейност?

По три причини. Когато полицията няма бетонни доказателства за престъпленията, а това означава, че не си е свършила професионално работата. Когато съдът разхлабва превръзката на Темида, за да пресметне по “сухото” дали да върне делото за преразглеждане или направо да го прекрати по липса на доказателства. И третото е нашата търпимост към рака, които се разви в годините на прехода.

- Имате предвид корупцията?

Корупията е пуснала метастази във всички области на обществото. Превърнала се е в стил на управлениено, ерозирала е професии, които десетилетия са били синоним на почтеност каквато е лекарската и учителската. Още по-страшно е когато парите връзват ръцете на полицаите и размекват безпристрастието на съдиите.

- В предишния си роман “Любов в криминално време” вие представихте образа на един корумпиран генерал. В романа, той не получи възмездие, дали в реалния живот така безнаказано действа неговия прототип?

Да сте чули за наказан или изправен пред съд голям началник? Тази търпимост към грешките на хората по върховете се дължи до голяма степен на гузната съвест и страха, че може да си следващият. А тъй като рибата се вмирисва от главата, напълно закономерни са престъпленията във всички следващи етажи на обществото.

- Напоследък обществото ни е силно обезпокоено от престъпления на деца. Как можем да ги запазим от промиването на мозъци, налагано от масовата култура?

Криминалният психолог, който описвам в романа казва: “Детството е като изкоп на строеж за къща. В основите влизат първите впечатления от света. Някои от тях така силно се вклиняват в психиката на човека, че определят най-трайните черти на неговия характер, в състояние са дори да програмират целия му живот…” Да не хвърляме вината само върху масовата култура. Къде детето получава първите си уроци? Ако в семейството властва насилие нищо чудно агресивността да определя взаимоотношенията на детето с неговите другарчета. Ако то от малко слуша само за лесно спечелени пари по “втория начин”, в него се развива неуважение към труда, закона и морала. В крайна сметка всичко опира до правилното степенуване на ценностите.

- Смятате ли, че ако се възстановят изгубените ценности на българина ще намалее или изчезне престъпността у нас?


Престъпност винаги е имало и ще има. То е първата известна дейност на човека - Ева е откраднала забранената ябълка, Каин е убил Авел. Въпросът е то да бъде обуздано в допустими граници. Прозвуча ви зловещо нали? Ние българите предпочитаме илюзиите пред реалността. Затова сме склонни да повярваме на всякакви обещания за пълно ликвидирване на престъпността. Макар че пред очите ни всички правителства потъпкаха гръмко прокламираните си програми, ние продължаваме да приемаме шарените балончета над митингите за ракети, които ще ни изведат до по-добри времена. А колкото до ценностите, те са проблем колкото на обществото толкова и на отделния човек. Десетте божи заповеди не са измислица на църквата, а основни стълбове на живота. Всеки обича парите, защото те му създават удобен бит, разширяват духовния му кръгозора. Но когато те се превърнат в първостепенна ценност, започва катастрофалното падение на личността. В името на парите човек убива, краде, мами. Малки пари – малки престъпления. Големи пари – големи престъпления.

- Г-жо Петрунова, един от героите в романа ви казва: Има толкова много Юди у нас, че държавата би трябвало да се нарича Юдания, а не България.”Предателството национална черта ли е станало?

Предателства има навсякъде. Хората предават приятели, идеали, даже родината си в името на собствения си живот или на близките си, както става в романа с един офицер в МВР. По чести са предателствата за лично облагодетелствуване. Историята е пълна с предатели от всички националности. Националното ни достойнство е толкова ниско паднало, че сме готови да се окичим като с медал с всяко отрицателно явление в света. За мен много по-близки до нашия манталитет са дребните мръсни номера, които си правим, за да не е Вуте добре. Националният ни характер е застрашен и от безверието в собствените сили, което води до бездействие и непредприемчивост. Вместо да действаме, ние чакаме някой да ни оправи и това според мен е най-опасната ни черта.

- Съгласна ли сте с официалното твърдение, че престъпността у нас е намаляла?

В статистиката да, но в реалния живот расте както количествено, така и качествено. При толкова неразкрити престъпления хората загубиха доверие в полицията и престанаха да се обаждат при обири и нападения.

- Във вашия нов роман вие показвате едно звено в МВР, което работи доста ефективно и използва модерни способи за разкриване на престъпленията? Няколко от главните образи са истински герои в борбата срещу престъпността.


Аз винаги съм твърдяла, че държавността е по-силна от престъпността. Това мое мнение потвърдиха служители от няколко служби на МВР, с които се срещнах по време на проучванията си за романа. От отделни техни черти изградих образите на хора, които са превърнали борбата срещу престъпността в смисъл на своя живот.За съжаление някои от тях плащат висока цена за своята всеотдайност: губят любимата жена, отчуждават се от деца и приятели.

- Страхувате ли се, че някои би могъл да се разпознае в романа?

Не се страхувах докато пишех, защото знаех, че образите са събирателни. Но тъй като обстановката, в която те действат отговаря напълно на действителноста, мнозина си въобразиха, че тях съм имал предвид. Някои се обидиха, че не са точно такива, каквито съм ги представила и дори тези, които смятах свои приятели се отдръпнаха. Очаквах поне на Осми март някой от тях да ми се обади. Е, това не е първата загуба в живота ми, ще я преживея.

- Не се ли изкушавате да смените темите от задния двор на обществото с други по-ведри?

Сериозно се замислям да напиша роман с по-различен сюжет. Например за успяващия човек, но това все още е мой проблем. Забравете!

- Тогава да продължим темата, която развивате в “Дни за любов и убийства”, а и в предишните ви романи. Ще има ли според вас още жертви в борбата за надмощие в подземния свят?

Даже ще се увеличават, защото предстои влизането ни в Европейския съюз. Дотогава трябва да се разчистят много сметки, да се премахнат неудобни свидетели, да се осигури достъп до изворите на нови печалби. Предполагам, че жертвите ще бъдат не само от така наречения криминален контингент. Не бих се изненадала ако прочета некролог на уважавана /засега/ известна личност. Правосъдието в света на мръсните пари е десетократно по-бързо и ефективно от държавното.

- Вие самата как се абстрахирате от негативното влияние на всекидневието в България?

Никога не приемам всекидневието като производно на злото. Убедена съм, че добрите неща са значително повече иначе самият живот ще секне, а той е вечен. По начало злото е по-агресивно и шумно, дори за най-дребното престъпление се разчува по-бързо отколкото за далеч по-значителен жест на благородство и доброта. А и медиите у нас отдавна забравиха, че са своеобразни духовни водачи и би трябвало да продължават святата възрожденска традиция “за ползу роду”. Печалби им носят сензациите, а какво по-вълнуващо от едно убийство, изнасилване или брутален грабеж?

- В книгите ви неизменно присъства любовта. В последния си роман я наричате “Химнът на планетата земя”. Има ли място тя в този свят на тъмни страсти и ожесточена борба за пари и власт.

Какво е човек без любов? Емоционален инвалид първа степен. Дори да притежава цялото богатство на света, ако му липсва онази благословена тръпка на влюбването, той никога няма да се извиси до боговете. Дори да притежава цялата власт над планетата, ако му липсва любовта на близките, той няма да е щастлив. Покрай темата на повечето си романи срещнах доста хора от подземния свят. Те също се влюбват безпаметно и обичат силно. Може би до голяма степен на това се дължи моя оптимизъм, че доброто е по-силно от злото.